подлютеше

Речник на българския език

1. подлютеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

подлютеше е производна форма на подлютя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. подлютеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

подлютеше е производна форма на подлютя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).