подлучил е

Речник на българския език

1. подлучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлучил е е производна форма на подлуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подлучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлучил е е производна форма на подлуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).