подлучило съм

Речник на българския език

1. подлучило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

подлучило съм е производна форма на подлуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлучило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

подлучило съм е производна форма на подлуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).