подлучило е

Речник на българския език

1. подлучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлучило е е производна форма на подлуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлучило е е производна форма на подлуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).