подлучило

Речник на българския език

1. подлучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подлучило е производна форма на подлуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подлучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

подлучило е производна форма на подлуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).