подлудявал

Речник на българския език

1. подлудявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлудявал е производна форма на подлудявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подлудявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлудявал е производна форма на подлудявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подлудявал — мин. деят. св. прич. м. р.

подлудявал е производна форма на подлудявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подлудявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подлудявал е производна форма на подлудявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).