подлудил е

Речник на българския език

1. подлудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлудил е е производна форма на подлудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подлудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подлудил е е производна форма на подлудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).