подлуди

Речник на българския език

1. подлуди — мн. ч.

подлуди е производна форма на подлуда (мн. ч.).

2. подлуди — сег. вр., 3 л., ед. ч.

подлуди е производна форма на подлудя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. подлуди — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подлуди е производна форма на подлудя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. подлуди — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подлуди е производна форма на подлудя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. подлуди — повелително наклонение, ед. ч.

подлуди е производна форма на подлудя (повелително наклонение, ед. ч.).