подкожури

Речник на българския език

1. подкожури — сег. вр., 3 л., ед. ч.

подкожури е производна форма на подкожуря се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. подкожури — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подкожури е производна форма на подкожуря се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. подкожури — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подкожури е производна форма на подкожуря се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. подкожури — повелително наклонение, ед. ч.

подкожури е производна форма на подкожуря се (повелително наклонение, ед. ч.).