подирил

Речник на българския език

1. подирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подирил е производна форма на подиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подирил — мин. деят. св. прич. м. р.

подирил е производна форма на подиря (мин. деят. св. прич. м. р.).