подигра

Речник на българския език

1. подигра — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подигра е производна форма на подиграя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. подигра — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подигра е производна форма на подиграя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).