подивяло

Речник на българския език

1. подивяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подивяло е производна форма на подивея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подивяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

подивяло е производна форма на подивея (мин. деят. св. прич. ср. р.).