подивя

Речник на българския език

1. подивя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

подивя е производна форма на подивея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. подивя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

подивя е производна форма на подивея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).