подемаха

Речник на българския език

1. подемаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подемаха е производна форма на подемам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подемаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

подемаха е производна форма на подемам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).