подгонил е

Речник на българския език

1. подгонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подгонил е е производна форма на подгоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подгонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подгонил е е производна форма на подгоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).