подвоумяло

Речник на българския език

1. подвоумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвоумяло е производна форма на подвоумя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подвоумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подвоумяло е производна форма на подвоумя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).