подвикнело

Речник на българския език

1. подвикнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвикнело е производна форма на подвикна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подвикнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

подвикнело е производна форма на подвикна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).