подвижило е

Речник на българския език

1. подвижило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвижило е е производна форма на подвижа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подвижило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвижило е е производна форма на подвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).