подвижило

Речник на българския език

1. подвижило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

подвижило е производна форма на подвижа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. подвижило — мин. деят. св. прич. ср. р.

подвижило е производна форма на подвижа (мин. деят. св. прич. ср. р.).