подбутал

Речник на българския език

1. подбутал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подбутал е производна форма на подбутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. подбутал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

подбутал е производна форма на подбутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. подбутал — мин. деят. св. прич. м. р.

подбутал е производна форма на подбутам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. подбутал — мин. деят. несв. прич. м. р.

подбутал е производна форма на подбутам (мин. деят. несв. прич. м. р.).