подбуждах

Речник на българския език

1. подбуждах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

подбуждах е производна форма на подбуждам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. подбуждах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

подбуждах е производна форма на подбуждам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).