подбелваха

Речник на българския език

1. подбелваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

подбелваха е производна форма на подбелвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. подбелваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

подбелваха е производна форма на подбелвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).