погърчил е

Речник на българския език

1. погърчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погърчил е е производна форма на погърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погърчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погърчил е е производна форма на погърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).