погърчило е

Речник на българския език

1. погърчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погърчило е е производна форма на погърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погърчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погърчило е е производна форма на погърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).