погълчало е

Речник на българския език

1. погълчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погълчало е е производна форма на погълча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погълчало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погълчало е е производна форма на погълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. погълчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погълчало е е производна форма на погълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).