погълчали

Речник на българския език

1. погълчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

погълчали е производна форма на погълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. погълчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

погълчали е производна форма на погълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. погълчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

погълчали е производна форма на погълча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. погълчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

погълчали е производна форма на погълча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).