погълчал

Речник на българския език

1. погълчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погълчал е производна форма на погълча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погълчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погълчал е производна форма на погълча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. погълчал — мин. деят. св. прич. м. р.

погълчал е производна форма на погълча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. погълчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

погълчал е производна форма на погълча (мин. деят. несв. прич. м. р.).