погълчавал си

Речник на българския език

1. погълчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погълчавал си е производна форма на погълчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. погълчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погълчавал си е производна форма на погълчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. погълчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погълчавал си е производна форма на погълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).