погълчавал е

Речник на българския език

1. погълчавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погълчавал е е производна форма на погълчавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погълчавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погълчавал е е производна форма на погълчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. погълчавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погълчавал е е производна форма на погълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).