погълчавал

Речник на българския език

1. погълчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погълчавал е производна форма на погълчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погълчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погълчавал е производна форма на погълчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. погълчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

погълчавал е производна форма на погълчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. погълчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

погълчавал е производна форма на погълчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).