погълнел

Речник на българския език

1. погълнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погълнел е производна форма на погълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погълнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

погълнел е производна форма на погълна (мин. деят. несв. прич. м. р.).