погуляели

Речник на българския език

1. погуляели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

погуляели е производна форма на погуляя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. погуляели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

погуляели е производна форма на погуляя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).