погука

Речник на българския език

1. погука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

погука е производна форма на погукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. погука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

погука е производна форма на погукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. погука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

погука е производна форма на погукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).