погубил е

Речник на българския език

1. погубил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погубил е е производна форма на погубя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погубил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погубил е е производна форма на погубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).