погубило си

Речник на българския език

1. погубило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

погубило си е производна форма на погубя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. погубило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

погубило си е производна форма на погубя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).