погубел

Речник на българския език

1. погубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погубел е производна форма на погубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

погубел е производна форма на погубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).