погостяло

Речник на българския език

1. погостяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погостяло е производна форма на погостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погостяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

погостяло е производна форма на погостя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).