погостило е

Речник на българския език

1. погостило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погостило е е производна форма на погостя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погостило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погостило е е производна форма на погостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).