погостило

Речник на българския език

1. погостило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погостило е производна форма на погостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погостило — мин. деят. св. прич. ср. р.

погостило е производна форма на погостя (мин. деят. св. прич. ср. р.).