погостил

Речник на българския език

1. погостил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погостил е производна форма на погостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погостил — мин. деят. св. прич. м. р.

погостил е производна форма на погостя (мин. деят. св. прич. м. р.).