погонил си

Речник на българския език

1. погонил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погонил си е производна форма на погоня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. погонил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

погонил си е производна форма на погоня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).