погонило е

Речник на българския език

1. погонило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погонило е е производна форма на погоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. погонило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

погонило е е производна форма на погоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).