погонила е

Речник на българския език

1. погонила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погонила е е производна форма на погоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. погонила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погонила е е производна форма на погоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).