погони

Речник на българския език

1. погони — сег. вр., 3 л., ед. ч.

погони е производна форма на погоня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. погони — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

погони е производна форма на погоня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. погони — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

погони е производна форма на погоня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. погони — повелително наклонение, ед. ч.

погони е производна форма на погоня (повелително наклонение, ед. ч.).