погонела

Речник на българския език

1. погонела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погонела е производна форма на погоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. погонела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

погонела е производна форма на погоня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).