погодил е

Речник на българския език

1. погодил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погодил е е производна форма на погодя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погодил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погодил е е производна форма на погодя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).