погнел

Речник на българския език

1. погнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погнел е производна форма на погна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

погнел е производна форма на погна (мин. деят. несв. прич. м. р.).