поглезило е

Речник на българския език

1. поглезило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поглезило е е производна форма на поглезя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поглезило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поглезило е е производна форма на поглезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).