поглезила е

Речник на българския език

1. поглезила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поглезила е е производна форма на поглезя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поглезила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поглезила е е производна форма на поглезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).