поглези

Речник на българския език

1. поглези — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поглези е производна форма на поглезя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поглези — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поглези е производна форма на поглезя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поглези — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поглези е производна форма на поглезя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поглези — повелително наклонение, ед. ч.

поглези е производна форма на поглезя (повелително наклонение, ед. ч.).